Ефес

• Един от най-добре запазените антични градове в Средиземноморието, Ефес е витрината на егейската археология в Турция. Макар да е на 5 км от морето днес, Ефес е бил някога един от най-богатите търговски пристанищни градове между Близкия изток и средиземноморските пристанища на Запада. Заселен около 1000 г. пр.н.е. от йонийците, неговите обширни и внушителни руини свидетелстват за древната му роля като столица на римската провинция Азия – по времето на Август Цезар той е бил вторият по големина град в Източното Средиземноморие, след Александрия.

Днес една дълга километър и половина, павирана с мрамор улица, прорязана от колела на колесници, минава покрай частично възстановени сгради, като Големия театър (който побира 25 000 зрители) и красивата двуетажна библиотека на Целз (построена през 135 г.), една от най-големите библиотеки и най-изящните оцелели сгради от античността. Храмът на Артемида (известна на римляните като Диана, сестрата близначка на Аполон) е смятан за едно от чудесата на древния свят. Останали са само основите му, но по времето на апогея на Ефес през 365 г. той е бил четири пъти по-голям от Партенона в Атина, с гора от 127 мраморни колони, крепящи 18-метров покрив.
Ефес продължава да процъфтява през ІІІ в., когато е бил сринат със земята от нахлулите от Северна Европа готи. Стотици колони и статуи изчезват от мястото през следващите векове; някои се появяват в Константинопол и биват използвани при изграждането и украсата на неговите византийски катедрали. Въпреки това музеят на Ефес има една от най-добрите колекции на римски и гръцки артефакти в Турция.
Според древните източници, още 2 хил. години пр. н. е. тук е имало град, Апаса, който бил важен център на държавата на хетите през 13-14 в. пр. н. е. Лингвистите приемат, че думата „Ефес“ е дериват от „Апаса“, защото една поредица находки при разкопките на южния склон на хълма под крепостта на Селчук са датирани от второто хилядолетие пр. н. е., които… и т.н.
След падането на Троя, тракийски групи започнали миграция на юг по Егейското крайбрежие и Западна Анадола, създавайки колонии. Египетски източници от 12 в. сочат надписи на градове, създадени по времето на тези миграции, а на картата има посочен район, наречен Еолис или Йония. Той е посочен също в персийски и асирийски надписи, за него се споменава дори и в Библията.
Та, съгласно легендата, Андрокъл, син на Кодрос, цар на атиняните, и негови приятели, също се увлекли по идеята да си направят град някъде по толкова приятното, живописно крайбрежие на Егея. Но все не можели да се спрат на някое местенце. /Напълно ги разбирам – от Айвалък до Мармарис, крайбрежието е особено красиво и този приказен ландшафт продължава и надолу, по средиземноморското крайбрежие, чак до Анталия/
Тогава Андрокъл се върнал и се изконсултирал с прочутия Делфийски оракул, който му „предал“, че една риба и един глиган ще му укажат мястото, където да си направи град. И пак тръгнали младежите по крайбрежието да си търсят пътя в животаа… Представяте ли си? – Без асфалтови пътища, без крайпътни заведения с биричка и кюфтета, без автомобили, без GSM-ми, без яхтени пристанища из живописните заливчета… На едно място, пътьом, си направили бивак да пренощуват. Наловили си рибка за вечеря и тъкмо да си я пръжнат, един рибок скокнал из тигана, разплискал зехтина, огънят подхванал сухите храсталаци наоколо; от тях, обезумял от ужас, из’фърчал един шопар и хукнал накъде му видят малките очички. Андрокъл го погнал и нали бил млад, здрав и пъргав дреВен младеж, бързо го настигнал и утрепал. Убедени, че пророчеството на оракула се сбъднало, Андрокъл и другарите му рекли „Ей тук ще бъде!“. И основали своя град на това място, после Ефес просъществувал там повече от 400 години, управляван от смелия и умен Андрокъл и потомците му, а когато Андрокъл умрял, бил погребан в едно малко светилище близо до едната порта.
Ефес не веднъж бил нападан от неприятели, но оцелявал, а шести век пр. н. е. бил неговият „златен век“ – по това време градът имал нечуван разцвет… Но, „времето тече и всичко се променя“, както го рекли някога, по време оно, древните гърци. По-късно Ефес бил завлядян от лидийци, после от персийци. През 334 г. пр. н. е. пък Александър Велики го превзел без никаква съпротива от страна на жителите му, заради което, навярно, го пощадил. Но след смъртта му, за населението настъпили тежки дни под управлението на лошия Лизимах. После го достигнали и пипалата на Римската империя, ама пък император Август му дал статут на метрополия. Докато през 262 г. от н. е. градът бил нападнат и разрушен от готите, и никога повече не успял да възвърне предишното си значение.

Дева Мария

• Едно от най-посещаваните места от туристите от егейските турски курорти е дома на Дева Мария. Той се намира близо до днешния град Селджук и на седем километра от величавия античен Ефес. Домът на Дева Мария е място за поклонничество не само на християни, но и на мюсюлмани, защото откакто е открит тук са запомнени много случаи на изцеляване на болни.

Според християнските легенди Светата Дева след разпятието на сина си напуска Йерусалим заедно с Апостол Йоан - комуто Исус възложил да се грижи за майка му (Йоан 19:26-27).
Смята се, че отпътували за Егейския бряг, за да подкрепят привържениците на християнството - Ефес е бил един от най-големите и най-нехристиянски градове за времето си (столица на област Мала Азия в Римската империя). След пристигането си тук Йоан построява малка къща високо в планината - за да бъде Мария извън големия град, и да я предпази от поклонниците на Артемида . Тя живяла в тази къща до края на живота си. Умряла е на 64 години, но не се знае къде е погребана. Любопитното е, че в Ерусалим също показват гроба на Божията майка, а спорът за това къде е гробът и продължава повече от век.
Сигурно е, че св. Йоан Богослов е доживял дните си в Ефес и там е написал своето евангелие. В Ефес се намират гробницата му и базиликата "Свети Йоан". Църквата на Богородица в самия Ефес е първата базилика в света, посветена на Дева Мария. В ранните векове на християнството по традиция, местата за поклонение са посвещавани само на лица, които са живели и починали в даден район.
До средата на ХIХ столетие никой не е подлагал на съмнение факта, че Света Богородица е погребана в Ерусалим. След това обаче една немска монахиня на име Катерина Емерих изпада в транс и описва мястото, където Дева Мария доживяла дните си. Според нея то се намирало близо до древногръцкия град Ефес. Това разгорещило спорът, датиращ от 12 век, за това къде е мястото на Успение Богородично. Игуменът на един от католическите манастири в Измир научава за откровенията на Емерих и решава да провери на място има ли такава постройка. През 1891 г. монасите откриват основите на къща в планината, която отговаря на всички описания на монахинята от Германия. Въпреки че доказателствата не са съвсем убедителни, оттогава там започват да се стичат поклонници.
Намерените останки от постройката се датират от археолозите около 6-ти или 7-ми век. По-късно се уточнява, че основите на същата постройка са още от 1-ви век, което потвърждава тезата, че това е къща от времето, когато е живяла Мария. Днешната постройка е реставрирана през 1950 година, като основите датиращи от 1-ви век са отделени от горната част с плътна червена линия.
Самата къща е еднокуполна постройка частично вградена в скалите. От входа се влиза в малък хол, в дъното му има удължение, където е мястото за молитви с олтар. Вдясно се намира спалнята, а вляво явно е била кухнята. На изхода на молитвената стая има извор с три чучура и се смята, че водата му има лечебни свойства. Затова хората са и дали име „Водата на Дева Мария“.
Отстрани на сградата има стена, където всеки може да закачи своя молба към Светата Дева. Смята се, че желанията, оставени там, ще се сбъднат до 9 месеца. Листчета на 40 езика вече са запълнили около 30 метра от стената. В параклиса е пълно с предмети, доказващи чудотворната сила на мястото.Тук постоянно има католически свещеник, който кани всички да запалят свещи. Те не се продават, а се раздават. Освен християни тук се стичат и мюсюлмани, които наричат Богородица "Мерием Ана" - "Майка Мария".
Римокатолическата църква никога не се е произнасяла относно автентичността на къщата, поради липса на категорични доказателства.
Тя обаче се води от благословията на първото поклонение през 1896 г., направено от папа Лъв XIII. През 1951 г Папа Пий XII, съгласно определението на Догмата за Успение Богородично възстановява къщата със статут на "Свето място. Почти всички съвременни папи са посетили Дома на Дева Мария – Павел VI през 1967 г., Папа Йоан Павел II през 1979 година, Папа Бенедикт XVI през 2006 г. , а на мястото продължават да се стичат поклонници християни и мюсюлмани. На 15 август в чест на Успение на Пресвета Богородица тук всяка година се провеждат богослужебни церемонии от висши църковни служители на Ватикана.