ОСТРОВЪТ НА КЛЕОПАТРА НЕ Е ГЕОГРАФСКО ПОНЯТИЕ, А ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ
Недалече, на няколко часа път от турския морски курорт Мармарис, се намира малкото яхтено пристанище Чамли. Името му напълно отговаря на външния вид – всичко тук е от дърво (чам). Върху набити в дъното на залива дървени колове са сковани здрави дървени пирсове (пристани), на които застават десетки пътнически гемии, които гидовете представят на туристите като яхти. И корпусите на гемиите са от дърво, с типичната за региона конструкция, направени точно за нуждите на добре развитата тук туристическа индустрия. Корабчетата имат не само добър външен вид, но и разполагат с всички необходими спасителни средства за определен брой пътници. Всяка гемия разполага със санитарни възли, а на барчето ще ви предложат напитки и закуски. По палубите има плажни дюшеци и шезлонги, на които можете да правите слънчеви бани по време на малкото морско пътешествие към Острова на Клеопатра.
Сега е времето да кажем, че малкият остров си е напълно реален, но носи името Седир, с което е и обозначен на картите. Но като такъв не привлича с нищо вниманието на туристите и за да стане атракция, е наречен Остров на Клеопатра. Това обаче не е произволна измислица или хрумване. Макар и с едно единствено археологическо доказателство, името се възприема от туристите без съмнение. Това е един надпис върху голям камък, който е и своеобразен нотариален акт, но нека да не бъдем толкова прозаични. Надписът съдържа и поетично любовно послание (слава на безименните придворни поети!), което Марк Антоний отправя към египетската владетелка Клеопатра, завладяла и сърцето му. В него той й казва, че дори да й поднесе всички богатства на света, те не могат да се сравнят с неговата любов към нея.
Камъкът и надписът върху него са достатъчно големи, за да бъдат снимани от туристите, те са част от маршрута на туристическата пътека, а в непосредствена близост до тях сред руините от малка крепост на видно място са поставени още два камъка. Върху тях няма надписи, но пък и двата имат формата на сърце, символизиращи двете влюбени сърца на Марк Антоний и Клеопатра. Поверието е, че ако двама влюбени стъпят върху тях и си пожелаят заедно нещо, то ще се сбъдне. „Може да се сбъдне, може и да не се сбъдне, но нищо не ви струва да опитате” – съветват гидовете на многобройните групи. От тук нататък туристът вече не задава въпрос защо остров Семир е Островът на Клеопатра. Още повече, че на финала на разходката той се докосва до още едно доказателство – плажът на египетската владетелка. Той, за разлика от трите камъка, е строго охраняван, защото пясъкът е „вносен”.
Според преданието, за да осигури комфорт на своята любима, Марк Антоний заповядал със седем-осем галери да бъде пренесен пясък от родния на Клеопатра Египет за плажа, на който тя се къпела. Вярно, сега пясъкът на брега на залива Индже кум едва ли е повече от товара на една галера, но той наистина е необичайно бял и фин, като няма нищо общо с пясъка на плажовете по съседните острови и по крайбрежието. Затова плажът на Клеопатра е ограден и не се използва от туристите, които стигат до морето по две странични пътеки, а след това се припичат на шезлонги върху каменистата пръст на острова. Дъното на залива обаче може да се докосва и то дава реална представа за качествата на специалния пясък.
Разбира се, на Острова на Клеопатра има и други забележителности. Една от тях е древния римски театър, построен на стратегическо място – зрителите му могат не само да се наслаждават на играта на актьорите, но от време на време да хвърлят и по едно око към защитеното пристанище, което може да стане обект на вражеско нападение. Първият ред на театъра е бил предназначен за ветераните от войните, които Римската империя е водела непрекъснато в този регион. Тъй като повечето от тях са били изгубили в битките едната от ръцете си, специално пред тях сядали плешиви роби. Тази „аранжировка” се правела, за да могат едноръките ветерани да ръкопляскат - с единствената си ръка пляскали по голите темета на робите.
Интересен феномен тук са катакомбите – вертикални кухини в скалите, появили се тук след няколко земетресения. На туристите внимателно се обяснява, че това не са тоалетни, а някога местното население ги е ползвало като естествени хладилници, в които съхранявало месо и плодове. Има и предание, че катакомбите са използвани от пирати да криене на съкровища, но поне засега такива не са открити. В замяна на това неинформираният турист може да открие по камъните около плажа колонии от морски таралежи, докосването до които не е особено приятно.
За да остане разходката до Острова на Клеопатра наистина незабравима, туроператорите я съчетават с още две интересни емоции. Едната е къпането в изумрудено чистите води край съседни острови. Гемията доближава до защитеното заливче, а член на екипажа се хвърля във водата заедно с въжето за ошвартоване. Подходящи скали за това има достатъчно. Така корабчето застава на котва и „на скала”. По специален трап (стълба) желаещите да се изкъпят могат да осъществят морската баня, като по-смелите могат да направят скокове във водата от скалите, поощрявани от аплодисментите на останалите пътници.