ПРИЕНЕ
Основан през IX в. пр. н.е. от един от синовете на Нелей е била част от съюза на 12-те йонийски града. Жителите на Приене взимали дейно участие във въстанието срещу персите. В средата на IV в пр.н.е. града е бил преместен навътре в континента, а през 334 г. пр. н.е. Александър Македонски освещава новия храм на Атина Палада, построен от един от създателита на мавзолея в Халикарнас. Този храм, заедно с агората и театъра са намирал в самия център на антични град. От 298 г пр. н.е. града се е под владичестовото на Хиерон.
Приене е в сянката на по-големите центрове до XIII в. когато по крайбрежието се заселват турци.
Старият град е бил разположен по крайбрежието на Латмийския залив, имал две пристанища и неголяма флотилия, по-късно по времето на Страбон вследствие отлаганията на съседната река Меандра брега навлиза в морете и с течение на времето града се оказва на 40 стадия от морето. В края на XIX в. добре съхранените руини на Приене са били изследвани от Крал Гумон, който установил, че града е бил построен по системата на Хиподам и разделен от улици и 80 миниквартала. Приеме е един от малкото елински полиси, които ни дават подробна информация за градоустройството по време на еопхата на елинизма.
МИЛЕТ
Според Херодот в 11 век преди нашата ера йонийците завладяли Милет, който по това време бил заселен с карианци и критяни. Градът бързо се превърнал в търговски център и главно пристанище. Икономическият подем на Милет бил съпътстван и от културен разцвет.
Градът се оформя като йонийски център на изкуствата, науката и културата. На Милет принадлежат имената на философите Талес, Анаксимандър, Анаксимен, историкът-географ Хекатей, градоустроителят Хиподам и архитектът Исидор, един от проектантите на "Света София". Милет е бил един от основните износители на зехтин към Египет завладян е от Александър Македонски.
В Милет са запазени множество обществени сгради - забележителни образци на елинистичната и римската архитектура, както и ислямският обект Иляс Бей джамия.
ДИДИМ
Дидим е древен град и любителите на историята ще останат очаровани. Името му произлиза от Дидима, който бил място за поклонения. Мястото е разположено в съвременното селище Йеникьой, на около 15 км от Милет. Тук можете да видите величествения Храм на Аполон, който представлява изключително красива конструкция. Строителството в името на Аполон започнало през VIII или VII век преди Христа. В древни времена храмът е бил свързан с главния град чрез свещен път, украсен със статуи от двете страни. Най-голям разцвет мястото има през VI век пр. Хр., когато светилището е значително разширено. През 494 г. пр. Хр. обаче, персите атакуват региона, което води до разрушаването му. По време на това нападение култовата статуя на Аполон е била пренесена в Екбатана /Персия/. След като Александър Велики разбил персиийците йонийските селища възвърнали своята независимост. Започва възстановяването на храма на Аполон. Около 300 г.пр.Хр. крал Селюкос I от Сирия върнал бронзовата статуя на Аполон от Екбатана, за да бъде поставена отново в храма. Новият храм бил много по-голям от първия и представлявал третата по големина религиозна сграда в античния свят. По-големи били само храмът на Артемида в Ефес и храмът на остров Самос. Първите разкопки в района датират от 1858 г., когато е открит т.нар. “свещен път”, дълъг 16,5 км. Според последните открития Дидима е бил не само култов център, но и голям и гъсто заселен град.
Залезът на Дидима започва през 395 г. след Христа с издаването на декрет от император Теодосий, с който той забранил езическите обичаи. Природата също оказала своето влияние когато земетресение през II век преди Христа унищожава част от Свещения път и мястото за поклонничество на богинята Артемида. През V и VI век сл. Хр. зоната на храма е преобразувана в църква. Целият регион бил разрушен от ново земетресение през 1493 г., след което е бил изоставен.